Българската Бойна Слава

[MacedonBG]

http://www.velikite.bg/images/bio_29.jpg (Генерал Владимир Вазов) Битката край Дойран. В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено се боят от окупация на страната от войски на съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър.
От тази смъртна опасност България ще бъде спасена от една своя дивизия. Девета плевенска. В един момент, когато целият фронт рухва, а в тила избухва метеж, тридесет и четири хиляди и петстотин български мъже от Плевен, Ловеч, Троян и техните околии ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в историята й до този момент. И ще принудят Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци).
При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове.
Къде са англичаните и гърците?
Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от числения им състав и днес е при Дойран - в огромни и красиви военни гробища, посещавани и днес от гръцки и английски роднини на загиналите.
Защото на 17 септември 22-ра и 26-а английска и гръцката Серска дивизия тръгват на щурм срещу българските окопи. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с контраатака "на нож".
"В края на деня 22-ра и 26-а дивизия бяха анихилирани", пише в английската военна история. Тоест - напълно унищожени. Гръцката дивизия също.
Англичаните отчаяно пробват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. Опитват пробив в стика между 9-а и 11-а македонска дивизия, заела фронта по Беласица с останалите им две дивизии - 23-а английска и гръцката Критска дивизия. Македонците ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечните си роти и с току-що доставените им немски огнехвъргачки. Бойците на двете дивизии измират в адски мъки.
На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун.Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
В края на септември тридесет и четири хиляди бойци на 9-а дивизия, оттеглили се в пълен ред и спечелили най-голямата военна победа в историята ни, маршируват по улиците на Плевен.
През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.
Д-р Божидар ДИМИТРОВ http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=9496.0

[MacedonBG]

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/56/General_Ivan_Kolev.jpg Иван Колев Колев е български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница. Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км. източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.
http://www.youtube.com/watch?v=N1NrOKPZIPY
През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885)

На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа - ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник, и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912-1913)

В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.

На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война (1915-1918)

По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите.

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.

В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, който ще бъде оглавен от директора на Института по история при БАН Георги Марков.

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич).

На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“. www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php

[MacedonBG]

Лейбгвардейски конен полк

Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). На днешния 6 май, Ден на храбростта и празник на Българската армия, представяме бойния щандарт на Лейбгвардейски конен полк.

Лейбгвардейски конен полк
Лейбгвардейският конен полк е формиран през 1878 г. под името Първа конна сотня. С указ № 28 на княз Александър І от 30 август 1879 г. сотнята става Собствен конвой на Александър I (Конвой на Негово височество). Тя се използва за лична охрана на княза и за специални церемонии. Личният състав на конвоя през 1879 г. наброява 150 души.
С един от първите си укази княз Александър І заповядва: „В ознаменовании на нашето благоволение към войската възлагаме на Себе си званието шеф на софийската № 1 пеша дружина и Софийска № 1 пеша батарея. Софийска № 1 конна сотня назначавам за собствен конвой на княза. Означените части занапред да се наричат на наше име. Командирът на Собствений нам конвой се намира в звание наш адютант”. Първият командир на формирания през септември 1879 г. конвой е флигел-адютант поручик Александър Ал. Мосолов. Освен особената, почетна, конвойна служба при княза и неговия двор частта се изгражда като образцова войскова единица и участието и във войните за национално освобождение и обединение доказва това.

Знаме на Лейбгвардейски конен полк
Личният си щандарт конвоят получава на 30 август 1881 г. от княз Александър I. Знамената на частите, участвали в Сръбско-българската война, включително щандарта на конвоя, са наградени със сребърен медал в памет на войната.
На 15 октомври 1888 г. конвоят получава личния си щандарт от княз Фердинанд I. През 1891 г. конвоят е преименуван на Лейбгвардейски конен ескадрон, а на 29 декември 1903 г. е реорганизиран в Лейбгвардейски конен полк. Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 22-ма офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници 669 коня, 41 коли и 508 пушки.
Лейбгвардейският конен полк получава новия образец на щандарта си от цар Борис III на 6 май 1937 г. Старото бойно знаме на полка е прибрано с почести в двореца. През 1942 г. полкът е реорганизиран в Гвардейски конен дивизион с личен състав от 589 гвардейци.

Боен път
При обявяването на Съединението (1885 г.) на конвоя е наредено след като се събере в Търново, да тръгне за Пловдив. На 10 септември 1885 г. на път през Шипка за Калофер, при пристигането на връх Свети Никола всички със свалени шапки прекрачват границата, наложена от Берлинския договор. На 14 септември на конвоя, с изключение на щандартния взвод, е разпоредено да влезе в състава на Втори конен полк и да участва в прикриването на границата, като се насочи към с. Хебибчево (дн. Любимец).
Щандартният взвод на Конвоя във войната носи знаме, личен щандарт на княза с ликовете на покровителя му - Св. Александър Невски и Исус Христос, завършващо с осмоконечен кръст. След като Сърбия обявява война на България, за един ден конвоят пристига в София и оттам - на Сливнишката позиция. При атаката на хребета Три уши конвоят заема Драгоманската долина до селата Голямо и Мало Малово. Участвайки в боевете, осъществява свръзка между частите, разузнава и охранява новозаетите позиции. След като главното командване взема решение за настъпление на сръбска територия в направление на Пирот, на 14 ноември конвоят, заедно с останалите части на конната бригада, преминава границата в преследване на противника. След ожесточен бой, е превзета височината Келташ и направлението Пирот – Бяла паланка е открито. Конвоят заема за охрана линията срещу Бяла паланка. На 15 ноември се получава заповед за атака на десния фланг на сръбските части откъм Келташ, където е разположена и сръбската конна бригада. Десетте български конни ескадрони настъпват в безупречен боен ред. Уплашени, сърбите отстъпват и отказват да приемат атаката. Гвардейците предвождат колоните на завръщащата се в София Българска армия след края на войната.
През 1891 г. Конвоят е преименуван в Лейбгвардейски на Н.Ц.В.ескадрон, а през 1904 г. - в Лейбгвардейски конен полк. След обявяването на Независимостта през 1908 г. той се преименува в Лейбгвардейски на Негово Величество конен полк.
На 4 октомври 1912 г. гвардейците получават първата си бойна задача в Балканската война – да прикриват настъплението на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия по долината на р. Марица и заслоняването на одринската крепост. Полкът овладява Мустафапаша, първия град превзет от българска войска. Полкът участва в марш-маньовъра на Втора армия към Одринската крепост. Той осъществява охрана на фланговете на войските, разузнаване, поддържа непосредствено съприкосновение с противника, прочиства района от башибозушки части. Съгласно плана за атаката на крепостта Лейбгвардейският на Н.В. конен полк е в южния отдел на Източния сектор. Задачата му е да атакува фронтовата линия Кавказтабия - Топийолу, да съдейства на 58-и пехотен полк и да охранява левия бряг на р. Марица.
В 3.30 ч. на 13 март 1913 г. атаката започва под гъст неприятелски огън. В 9.20 ч. командирът на полка полк. Генко Мархолев получава заповед конните части да настъпят и влязат в града. Командирите на сръбските полкове заявяват, че ще я изпълнят само ако Лейбгвардейския полк бъде авангард. Ротмистър Босилков, ротмистър Филипов, подпоручик Ботйов и подпоручик Блъсков навлизат в града. Появата на българската конница, когато все още градът е обстрелван от артилерията и то в тила на турците предизвиква безредие и страх. Одрин е превзет.
Във Втората Балканска война полкът е част от Трета армия, като заедно с 1-и, 2-и и 7-и конни полкове формира Конната дивизия. Тя настъпва в посока Трън-Клисура – Власина – Сурдулица - Грамажи. Гвардейците записват нови славни боеве при в. Букова глава. След нахлуването на румънските войски в България полкът потегля за София за защитата и, като охранява, пази реда, разузнава и задържа чуждите войски. В двете войни полкът дава 16 жертви.
В началото на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк е към Първа армия на ген. Тодор Бояджиев и заедно с Първи конен полк формират Първа конна бригада. Конната атака на Букова глава, отбраната на Клисурския пост, съвместните боеве с пехотата около Враня, авангардните бойни действия при върховете Копиляк и Елата, разузнаването с бой около Прищина и хребетите на Велика планина и Жеговица, отбраната на Смелушките височини, са част от бойната летопис на гвардейците.
Краят на бойните действия в Сърбия е ознаменуван с грандиозен строеви парад в Ниш на 5 януари 1916 г. Сред представителните български части са и гвардейците, поздравени от главнокомандващия съюзните войски германски фелдмаршал Аугуст фон Макензен. Той изказва личната си благодарност към гвардейците пред техния командир подполк. Паун Бананов.
През януари полкът се предислоцира в Добруджа, където извършва разузнавателни и авангардни бойни действия при Куртбунар, води боеве при Кочмар (където дава 15 жертви) и за охрана на фланга на армията при гр. Добрич, действа при отбраната на Мустафа Ачи, води боеве за овладяването на Хърсово (пленени са около 200 руски и румънски войници, обози с оръжие и боеприпаси), преследва противника по поречието на р. Дунав и води бой при Мачин.
От края на август 1918 г. конницата, в това число и гвардейците, осъществяват отбраната на беломорския бряг от Кара Орман до мостовете на Порто Лагос, за да не се допусне противников десант.
На 26 септември бойните действия на полка по фронтовете приключват. След това на полка се пада трудната задача да защитава София, обявена за „крепост в обсадно положение” от разбунтувалите се войници, да преследва и обезоръжава отделни групи. В Първата световна война гвардейците дават 53 жертви.
Конните полкове, в това число и гвардейският са по-малко засегнати от клаузите на Ньойския договор.
На 6 май 1937 г. полкът получава новото си бойно знаме, заедно с останалите части на софийския гарнизон. Знамето е прието от командира полк. Михаил Минчов.
След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г., Министерство на войната пристъпва към заемане на територията на Южна Добруджа, където първи стъпват гвардейците. След присъединяването на България към Тристранния пакт (март 1941 г.) и капитулацията на Югославия българската Пета армия навлиза в Македония. На 25 април по бойния път, изминат през 1915 г., гвардейците са посрещнати в Босилеград, Жеравно, Ново село, Търговище, Бояновци, Прешево като освободители. Полкът остава на гарнизон в Скопие до февруари 1942 г., след което се връща в София и малко по-късно е реорганизиран в Гвардейски на Н.В. конен дивизион.
След включването на страната ни в антихитлеристката коалиция, в началото на ноември 1944 г. дивизионът се предава към 11-а пехотна дивизия за участие в заключителния етап на Втората световна война. В резултат и на неговите действия е освободена територията между Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник и Скопие. На 26 ноември преминават българската граница и на 29 ноември софийското гражданство ги приветства.

Имена на славата: Сливница, Драгоман, Три уши, Келташ, Бяла паланка, Пирот, Мустафапаша, Трън, Клисура, Власина, Сурдулица, Грамажи, връх Букова глава, Прищина, Враня, Куртбунар, Кочмар, Хърсово, Мачин, Кара Орман, Порто Лагос, Босилеград, Жеравно, Ново село, Търговище, Бояновци, Прешево, Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник, Скопие

Любими командири: ротмистър Александър Мосолов, подполк. Димитрий Ризенкампф, ротмистър Юрий фон Кубе, полк. Барон Алфред Корвин, ротмистър Тодор Кабакчиев, ротмистър Владимир Цанков, генерал-майор Петър Марков, полк. Иван Колев, майор Владимир Даскалов, полк. Генко Мархолев, полк. Паун Бананов, полк. Александър Кисьов, подполк. Любомир Босилков, подполк. Александър Марков, полк. Никола Станимиров, полк. Константин Златанов, полковник Никола Халачев, полк. Малчо Малчев, полк. Костантин Марков, подполк. Матей Златоустов, подполк. Михаил Минчев, полк. Тодор Антонов.

Шефските полкове в Българската армия
В България практиката монархът да дава шефство над полкове минава през няколко периода.
Княз Дондуков – Корсаков (ръководител на Временното руско управление в България след Освобождението) поема шефството на:
Търновска пеша на Н. В. Княз Александър дружина;
С встъпването си на престола през 1879 г. Княз Александър I се обявява за шеф на:
Първа Пеша дружина (по-късно - 1 пехотен на Н. Ц. В.Софийски полк);
Първа пеша батарея (1 артилерийски Н. Ц. В. Полк);
Собствен на Н. В. конвой (Лейбгвардейски Н. Ц. В. конен полк)
Княз Фердинанд разширява практиката, като шефство получават членове на царското семейство и чуждестранни владетели за определени заслуги:
Шести пехотен Търновски на Н.В. полк (към него с раждането си е зачислен като подпоручик престолонаследникът Княз Борис Търновски, а по-късно и синът му - Симеон);
Четвърти артилерийски на Н. В. полк;
Първи конен на Н. В. полк (София);
Втори конен на Н.В. полк (Лом). От 1897 г. - под шефството на Княгиня Мария Луиза;
18 пехотен Етърски на Н. В. полк (Търново);
Девети пехотен Пловдивски на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк (в него се числи Цар Фердинанд);
Осми пехотен Приморски на Н. Ц. В. Княгиня Мария - Луиза полк;
Двадесети пехотен Добруджански на Н. В. Княз Кирил Преславски полк (обявен в дена на Независимостта);
Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (Пловдив);
Четвърти пехотен Плевенски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк;
Четвърти конен на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (Ямбол);
Двадесет и четвърти пехотен Черноморски на Н. В. Царица Елеонора полк;
Флот на Н. Ц. В.
***
Чуждестранни шефства над български полкове:
Трети конен на Н. Имп. В. Великата Княгиня Мария Павловна полк;
Седемнадесети пехотен Доростолски на Н. Имп.В. Великия Княз Владимир Александрович полк; (Последните два са дадени след посещението им в България за откриване на паметника на Цар Освободител и съдействието им по уреждане на втората сватба на Цар Фердинанд през 1907 – 1908 г.) Пети пехотен Дунавски на Негово Кралско Височество Херцог Роберт Пармски полк (бащата на Княгиня Мария-Луиза);
Двадесет и втори пехотен на Н. В. Херцог Карл-Едуард фон Сакс Кобург Готски полк;
Дванадесети пехотен Балкански на Н. Имп.В. Император Вилхелм II полк. (от 1917 г., като съюзник);
Шести конен на Н. Имп. В. Император Вилхелм II полк;
Двадесет и втори пехотен Тракийски на Н. К. В. Карл Едуард Херцог Сакс Кобург-Готски полк;
***
Български владетели - шефове на чуждестранни полкове:
Петдесет и четвърти пехотен Мински на Н.В. Цар Фердинанд полк. (Цар Фердинанд получава от Русия шефство над полка през 1908 г. и през 1915 г. то му е отнето като на противник в Европейската война).
Единадесети Императорски и Кралски хусарски на Н. Ц. В. Княз Фердинанд полк (Почетното шефство над австро-унгарския полк Княз Фердинанд получава през 1907 г. По-късно полкът е прекръстен на “Фердинанд I цар на Българите”. В полка се числи престолонаследникът Княз Борис);
Кралски Пруски 4 Тюрингски пехотен полк N 72 на Н. Ц. В. Фердинанд I (в полка се числи престолонаследникът Княз Борис)
Десети Макдебургски хусарски на Н. Ц. В. Фердинанд I полк;
Кралски Баварски 23 пехотен полк “Фердинанд I Цар на Българите” (в полка се числи престолонаследникът Княз Борис);
Полски стрелкови батальон N 26 на Н.Ц.В. Фердинанд I;
Teжък артилерийски полк N 60 на Н.Ц.В. Фердинанд I полк
***
През 1919 г. след Ньойския договор Българската армия е силно ограничена. Отменени са всички шефски полкове, с изключение на полковете на владетеля цар Борис III и традиционното шефство на Първи пехотен Софийски на Н.В. Княз Александър I полк.
През 1932 г. с указ N 20/19. 11. е възстановена практиката за шефство на полкове и са утвърдени вензелите и особеностите в униформите на шефските полкове. Регламентирани са следните полкове:
Военно на Н.В. Училище;
Първи пехотен Софийски на Н.В. Княз Александър I полк;
Четвърти пехотен Плевенски на Н.В.полк;
Шести пехотен Търновски на Н.В.Цар Фердинанд I полк (при раждането си към него като подпоручик е зачислен престолонаследникът Княз Симеон Търновски);
Осми пехотен Приморски на Н. Ц. В. Княгиня Мария - Луиза полк;
Девети пехотен Пловдивски на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк;
Осемнадесети пехотен Етърски на Н. В.Цар Фердинанд I полк;
Двадесет и четвърти пехотен Черноморски на Н. В. Царица Елеонора полк;
Единадесети пехотен Сливенски на Н. В. Царица Йоанна полк;
Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк;
Трети артилерийски на Н. В. полк;
Четвърти артилерийски на Н. В. Цар Фердинанд I полк;
Лейбгвардейски на Н. В. конен полк;
Първи конен на Н. В. Цар Фердинанд I полк;
Втори конен на Н. Ц. В. Княгиня Мария Луиза полк;
Четвърти конен на Н. В. полк;
Десети конен на Н.В. Царица Йоанна полк;
Флота на Н. В.
През следващите години към така утвърдения списък са прибавени:
Офицерите от свитата на Н. В.
Деветнадесети пехотен Шуменски на Н. В. Престолонаследника полк;
Първи армейски артилерийски на Н. В. Престолонаследника полк;
Трети конен Н.В. Престолонаследника полк;
Въздушни на Н.В. Войски.


Снимки: Тетяна УЗУНОВА
На снимките: Първа и втора снимка - боен щандарт на Лейбгвардейски конен полк; трета снимка - медал за участие в Сръбско-българската война (1885), четвърта снимка - дръжката на знамето с надпис; пета снимка - списание "Нашата конница" - из живота на Лейбгвардейски конен полк; шеста снимка - гвардейска униформа
http://www.focus-news.net/Images/Photoes/0f1473fcfe19d4738a49f87b92947f00.jpg

http://www.focus-news.net/Images/Photoes/5e00e97b081ebde5b4558367636f666c.jpg

http://www.focus-news.net/Images/Photoes/a58968bdabe98e8a9e46223f285e7561.jpg

http://www.focus-news.net/Images/Photoes/fd21c20fd457e600e7c451e8b8f99c24.jpg

http://www.focus-news.net/Images/Photoes/9fd59bec3fd429087e2127e0cbd54191.jpg

http://www.focus-news.net/Images/Photoes/4fc74030cb4811e06f890d05ff18a66a.jpg

http://www.focus-news.net/?id=n1178126 www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php

[MacedonBG]

http://kachi-snimka.info/images/viu1244992612k.gif
Българската армия на СОЛУНСКИЯ ФРОНТ (юли-декември 1916 г.)

Тодор Петров

Докато протича Леринската операция, съединенията на 2-ра българска армия провеждат активни настъпателни действия, но на левия фланг на Солунския, фронт, т.е. в Източна Македония, където осъществяват Струмската настъпателна операция. Предвиждайки развоя на предстоящите събития, още на 12 август 1916 г. началникът на щаба на Действащата армия, генерал-майор Константин Жостов изпраща строго поверително разпореждане до командващия 2-ра армия и до началника на 10-а пехотна Беломорска дивизия, с което им съобщава, че е твърде възможно „обстоятелствата да ни наложат тия дни да предприемем едно настъпление с нашите флангове срещу антантските войски в Гръцка Македония". В документа ясно и категорично са посочени рубежите, до които отделните съединения трябва да достигнат след започването на настъплението, начинът на действие на войските, отношенията им с местното население и власти, както и вероятната дата на началото на предстоящото настъпление - 16 август 1916 г., но след получаването на специална заповед за това.
Съгласно получените указания се предвижда 11-а пехотна Македонска дивизия да напредне от Беласица към Бутковското езеро, което да опре с десния си фланг. 7-а пехотна Рилска дивизия заедно с 3-а бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и пограничните дружини получават за задача да достигнат линията р. Струма (при с. Ернекьой) - с. Просеник - Тахинско-то езеро - Яйкин тепе в Змийника планина - Боздаг - ж.п. гара Козлукьой -к. 1351 - Саръшабан, а 2-рата й бригада да продължи да охранява Беломорското крайбрежие.1
В съответствие с получената на 17 август 1916 г. нова заповед, конкретизираща началния час на предстоящите действия, 7-а пехотна Рилска и 10-а пехотна Беломорска дивизия преминават в настъпление още през нощта на 17 срещу 18 август, а частите на 11-а пехотна Македонска дивизия - сутринта на 18 август 1916 г.
Още същия ден 11-а пехотна Македонска дивизия, която през предшестващите дни се предислоцира на изток на мястото на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия и е заела участъка вр. Кунгуре (в Беласица планина) - Бутковското езеро, започва артилерийска престрелка с противниковите батареи, разположени в близост до с. Акбузалък и гара Порой. През следващите дни нашата артилерия обстрелва неприятелските части при селата Шугово, Мътница, Горни Порой, Соколово и укрепленията при Дова тепе, а в отговор противникът води артилерийски огън по нашите позиции на Тумба, Демиркапия и к, 570 (североизточно от Горни Порой), които неприятелската пехота безуспешно се опитва да овладее. Независими от това на следващия ден (21 август) съглашенските части заемат селата Света Петка, Пал-миш, Шугово, Мътница, Горни и Долни Порой, като по този начин се оказват в непосредствена близост до укрепените български позиции в Беласица планина.2
Точно в 22,30 ч. на 18 август 1916 г. 7-а пехотна Рилска дивизия започва настъплението си от Рупелското дефиле, а в 23,00 ч. преминава безпрепятствено гръцките постове. Още на 19 август нейната 3-а бригада достига Де-мирхисар и след като пленява една гръцка полурота, го заема и продължава движението си на югозапад през Серското поле, достигайки до края на деня линията с. Ернекьой - с. Хазнатар - с. Баракли Джумая - с. Кумли - с. Про-сеник. През целия ден бригадата преследва преминалия на източния бряг на р. Струма френски авангард в състав от 13 пехотни дружини, 3 батареи и 9 ескадрона. В същото време 2-ра бригада настъпва към Сяр, а 1-ва - към Шария планина. От своя страна придадената към съединението 3-а бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, след като заема укреплението Лизе (Елеш) и с. Старчища и пленява изоставените от отстъпващите гръцки части оръдия и муниции, достига манастира Св. Димитър и височините около с. Калапот3.
През следващите дни съединението продължава настъплението си на юг. За разлика от отстъпващите френски части, които се изтеглят на западния бряг на р. Струма при с. Орляк, с които нашите войски водят чести престрелки, почти навсякъде гръцките части се оттеглят доброволно. Пленени са около 40 френски войници, има и доста убити и ранени. До началото на септември 1-ва и 2-ра бригада на дивизията прекосяват Серското поле и достигат до гр. Сяр, а 3-а бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, без да срещне каквато и да било съпротива от гръцка страна, продължава безпрепятствено настъплението си на юг, заема с. Алистрат и след като прекосява Крушница планина, излиза на Орфанския залив, прекъсвайки изцяло комуникациите между б-а и 7-а гръцка дивизия, дислоцирани около гр. Драма4.
В 2,00 ч. сутринта на 18 август в две колони настъпва и десният фланг на 1-а пехотна Беломорска дивизия (37-и пехотен Пирински и 38-и пехотен Одрински полк). 37-и пехотен Пирински полк заема граничната гара Окчи-лар и въпреки че страничното му прикритие е временно задържано при Кар-пус и вр. Ахлад, продължава настъплението си към Саръшабан. До вечерта на 20 август той достига линията с. Чеглаик - к. 702 - с. Саръшабан - с. Органджели - нос Куюн на брега на Егейско море, където започва да се укрепява. Още в първия ден на настъплението с цената на 5 убити, 17 ранени и един безследно изчезнал, е превзето гръцкото укрепление Инджас, като са пленени 8 оръдия, 7 картечници и огромно количество боеприпаси. Привечер на 19 август един съглашенски параход обстрелва намиращия се в съседство със заетия от полка нос Куюн български пограничен пост, разположен на нос Керемидли бурун. Направен е и опит за дебаркиране на няколко лодки съглашенски войници, който обаче е своевременно осуетен от нашите бойци.
От своя страна на 18 август 38-и пехотен Одрински полк след усилен 17-часов непрекъснат пеши марш достига и овладява без бой гара Бук и големия железопътен мост на р. Места южно от гарата. До вечерта на 19 август той достига линията с. Лилилер - ж.п. гара Козлукьой - к. 1351, а на следващите дни продължава настъплението си.5
През следващите дни 10-и пехотна Беломорска дивизия осъществява напълно поставената й задача, като постепенно овладява предварително определените й райони. Тъй като според заповедта на Щаба на Действащата армия от 19 август 1916 г. по най-категоричен начин се препоръчва да се спазва искането на германския съюзник да не се заемат градовете Кавала, Драма и Сяр, частите на съединението стриктно спазват получените указания. Предвижда се и проявяването на „най-голяма коректност" по отношение на гръцкото население6.
И действително, в хода на своето настъпление нашите войски избягват сблъсъците с гръцките части (освен ако не са предизвикани), като се държат толерантно с местното гръцко население, а въпреки възможността да заемат трите града, не го осъществяват. На 23 август например 37-и пехотен Пирински полк достига Кавала, но не овладява града, а само четирите укрепления около него, заедно с намиращите се там 14 оръдия. По подобен начин действа и 8-а погранична дружина и придружаващите я подразделения (една планинска батарея и една пионерна рота), които същия ден обграждат Драма, без обаче да влизат в града7.
До 23 август 1916 г. частите на 10-а пехотна Беломорска дивизия реализират напълно поставените им задачи. Заедно с частите на 7-а пехотна Рилска дивизия те заемат изцяло територията източно от р. Струма (с изключение на съглашенските предмостия при селата Комариян, Орляк и Коприва), които обаче са твърде незначителни по площ, поради което нямат особено стратегическо и тактическо значение. След излизането си на Егейско-то крайбрежие, те получават задачата да отбраняват „целия Беломорски бряг от устието на р. Марица до устието на р. Струма при Орфанския залив"8,11.
По такъв начин целта на Струмската настъпателна операция, осъществена от нашите войски в Източна Македония, е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни (от 18 до 23 август 1916 г.) 2-ра армия, съвместно с части на 10-а пехотна Беломорска дивизия, овладява площ от около 4000 кв.км. Достигнатата максимална дълбочина е около 80-90 км, т.е. средно денонощният темп на настъпление е около 13-15 км, а ширината на фронта, на който се води настъплението - около 230 км. Достигнатата плътност по време на операцията е около 85 км на дивизия, 0,9 оръдия и 0,5 картечници на фронт. В резултат на Струмската настъпателна операция дъл жината на Солунския фронт е съкратена с около 100-120 км, т.е. фронтът на 2-ра армия е съкратен наполовина. Всичко това дава възможност българската армия да концентрира усилията си за предстоящите бойни действия.
Не по-маловажна последица от заемането на територията между реките Струма и Места от нашите войски е окончателно разформиране на дис-лоцирания тук 4-и гръцки корпус (с численост 464 офицери и 6373 войници). Заедно с цялото им въоръжение, в това число 15 планински оръдия и 31 картечници, те са транспортирани в Силезия (по това време в Германия), където остават до 1919 г., поради което не са включени в състава на гръцката армия след влизането на Гърция в Първата световна война на страната на Антантата9,10.
На 27 август 1916 г. Кралство Румъния прекратява своя неутралитет и обявява война на Австро-Унгария, включвайки се по този начин във войната на страната на Съглашението. Колебливата и неясна до този момент за Централните сили позиция на северната ни съседка най-после придобива реални очертания и дава своето отражение и върху решенията на нашето Главно командване, което още на 26 август отдава заповед за преминаването на 2-ра армия към отбрана. www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php

[MacedonBG]

http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/03_gost..._files/image001.jpg Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран. След като българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница българската армия минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция. В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пловдивски полк. Последвалите четири атаки - на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3 200 души загуби, като чепинци губят 1 106, а пловдивчани 250 души. През 1917 година Втора пехотна е заменена на Дойранската позиция от Девета пехотна дивизия, под командването на полковник Владимир Вазов, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.

На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк на височината Борис. Троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.

Нови атаки срещу Дойранската позиция последват през нощта на 24 срещу 25 април, на 27 април и на 8 май - всичките отблъснати от Девета плевенска дивизия, макар и цената на големи загуби - около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани. Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор. На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно:
„ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж “

Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:
„ В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран “

През 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!” www.forum.bg-nacionalisti.org

[MacedonBG]

jDIJszfnbTo

[Shkembe Chorba]

Repost


https://www.youtube.com/watch?v=jDIJszfnbTo