VMRO/IMRO - Internal Macedonian Revolutionary Organization

[PAGANE]

Досега историческата наука не разполагаше със събрания на едно място архив на Гоце Делчев. В настоящето най-пълно издание на неговия архив са включени 911 документа от неговото запазено документално наследство, които обхващат времето от 11 юли 1891 г., когато Г. Делчев е зачислен като юнкер в Софийското военно училище до първите дни на май 1903 г., когато загива в бой с турския аскер при с. Баница, Серско. Целият тираж на изданието е само с твърда корица, художествено оформена от Пламен Трампов. То е в обем 850 страници, голям формат. Към нея е приложен и богат илюстративен материал, представляващ близо 150 снимки и факсимилета на документи излезли изпод ръката на Гоце Делчев. С отпечатването на цялостния архив на Г. Делчев, публикуван и непубликуван досега, ще се открият възможности за нови изследвания, както за живота на Г. Делчев, наложил се като един от най-бележитите ръководители в българското македоно-одринско революционно движение, така и за проучването на редица неизследвани моменти от историята на Вътрешната организация. Архивът на Гоце Делчев е вече достъпен за всички интересуващи се от биографията на революционера и от развитието на освободителните борби в Македония и Одринско от 90-те години на XIX до началото на XX век. Оставаме с надеждата, че с издаването на пълния архив на Гоце Делчев, в който неяснотите и пречките около неговата личност и дело, както и около същността на ВМОРО и населението в тогавашна Македония ще бъдат преодолени и няма да има повече пречки при продължаването на работата на смесената българо-македонска историческа комисия. https://bgnesagency.com/nocomment/%D...K4kJ7rxn_6r-Zg

[PAGANE]

Войводите на Българските чети на чело с техния началник Милан Матов” - Милтон Манаки

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО от Битолски революционнен окръг след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

















Милан Матов

Битола, 1908ма

Фото: ”Братя Манаки”


“Делегати на първия Български конгрес от Битолски вилает - 1908”

Фото: ”Братя Манаки”





Анастас Лозанчев, Параскева Лозанчева и семейството им в Битоля.

“Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи... Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака.” - Анастас Лозанчев

“Не само не одобрявам, но и протестирам против оня повик срещу всичко българско, не могат нашите синове, па макар и да стоят на най-високото място като Негово Превъзходителство г. Лазар Кулишевски... не може и моят приятел Дим. Влахов да ни учат, че ний сме само македонци, а не македонски българи. Лично аз съм българин отпреди да е имало Българска екзархия и българска държава.” -
Анастас Лозанчев

[PAGANE]

Кръстьо Гермов


Трайко Зойката, Коста Костурски и Кръстьо Гермов

В 1961 година Гермов заявява на Лазар Колишевски:

„ ...Дојдов да ти кажам уште една работа: сите пишувате, и порано пишуваа, внатрешни, надворешни, врховисти, централисти и слично. Е, па додов да ти кажам дека во Дворот влегувавме сите: едни низ главната врата, други низ малата врата, некои низ капиџик, некои низ прозорец, некои преку таван, а некои богами и преку баџа! Току да знаеш, сите влегуваа освен еден човек... Таму не влезе само Гоце Делчев... “



Четата на Гермов





Ангел Узунов, Александър Чакъров, Наум Асенов, Милан Матов, Христо Матов. Българска пощенска картичка. (1913)

“Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяването към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род“ спомени - Милан Матов


Демонстрация на жителите на град Битоля след обявяването на Младотурската революция.

Юни, 1908ма г.


Четата на Стефан Кондаков. Войводата е най-вляво. Битолско, 1903та г.

Стефан Илиев Кондаков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стефан Кондаков е роден на 28 декември 1878 година в Битоля, тогава в Османската империя. По професия е учител, а по-късно се присъединява към ВМОРО и става четник при Даме Груев. През Илинденско-Преображенското въстание влиза с чета в Македония от България и действа в Битолско. Турските власти го арестуват и осъждат на смърт, но е помилван и заточен в Диарбекир. Получава амнистия след Младотурската революция, а през Балканската война е доброволец в 3 Солунска дружина на Македоно-одринското опълчение. Умира на 5 март 1937 година в Хасково.

“На ножотъ всичко е тихо...”

Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целия период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.

След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.


Принц August Wilhelm от Прусия, син на последния германски император ( Kaiser ) Wilhelm II.

Битола, 1916та г.

[PAGANE]

Демирхисарската чета на войводата Ангел Секулов Базернишки

Битола 1908ма г.
Фото: “Братя Манаки”

Секулов е роден в 1876 година в битолското село Базерник, тогава в Османската империя, днес Македония. Завършва трето отделение. Емигрира в Свободна България в 1894 година.

Връща се в Македония и в 1903 година с четата на Гьорче Петров участва в Илинденско-Преображенското въстание в Битолски революционен окръг. След въстанието се крие в родното си Базерник и на следващата 1904 година е четник при войводата Алексо Стефанов, а след това при Ташко Арсов. От 1907 година е самостоятелен войвода в Гявато.

В 1909 година е осъден от младотурското правителство на 5 години и лежи в Битоля.

През 1914-1915 година по време на Първата световна война води чета във Вардарска Македония, тогава негов четник е Недан Соколов


Четата на Блаже Кръстев - Биринчето и Георги Христов Ралев - Скършения

Блаже Кръстев е роден през 1873 година в Бирино, тогава в Османската империя. Там се включва във ВМОРО и организира собствена чета. През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Иван Наумов-Алябака, на 2 август превземат турските казарми в Крушево. Под ръководството на Пито Гули Блаже Кръстев отбранява града от турските нападения.

След въстанието Блаже Кръстев е от малцината войводи, които остават на територията на Македония, за да продължат да организират чети. В края на 1904 година се включва в четата на Гюрчин Наумов-Пляка и при Иван Наумов-Алябака, с който във Велешко се бори със сръбската пропаганда в Македония. През 1905 година участва в обединените антисръбски действия, заедно с четите на Дамян Груев, Георги Сугарев и Иван Наумов-Алябака, в Поречието и Азот. До смъртта на Гюрчин войвода е негов заместник, а след това става районен войвода, като за кратко го замества Петър Юруков. През 1907 година е Крушовски районен войвода, помощник му е Георги Ралев и действат с общо 20 четници

Блаже Кръстев, за кратко легален след Младотурската революция. При опит да бъде арестуван от 12 жандармеристи, той повежда сражение, избива всички и бяга в България през 1909 година, като след това е изпратен от Тодор Александров обратно в Крушевско. Много хора в Крушевско са арестувани и изтезавани за укривателство на Блаже Кръстев, а девет души са осъдени от властите на 16 и 5 години затвор.

Загива на 31 май 1911 година, в борба с четата на преминалия на младотурска страна Дончо Тодоров от Стара Загора, край Журче. Трупът му е занесен първо в Крушево, после в Битоля, където е фотографиран.

Синът му Петър Блажев Кръстев (1899 – 1965) е деец на Крушевското благотворително братство в София.

Георги Ралев е роден в 1875 година в крушевското село Света, тогава в Османската империя, днес в Македония. Присъединява се към редовете на ВМОРО и от 1902 година е четник при Велко Марков. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е войвода на четата от родното си село в отряда на Иван Наумов Алябака.

След въстанието е четник при Гюрчин Наумов. В 1907 година онтово като четник на Алябака участва в сражението при Ножот. След това става помощник на крушевския районен войвода Блаже Кръстев Биринчето. Загива в 1911 година в местността Водениците между селата Бучин и Света.


Четата на Кърсто Алексов Лековски

Кръсто Алексов Лековски е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Алексов е роден в 1877 година в дебърското село Ърбеле, тогава в Османската империя, днес в Албания. Емигрира в България и от 1898 до пролетта на 1902 година живее в Русе. Членува в местното стрелково дружество.

Заминава за Македония и става четник при Янаки Янев. От 1906 година е самостоятелен околийски районен войвода на организацията в Дебърско и Кичевско с чета от 8 души. Другият районен войвода в Кичевско е Павел Наумов, а техни помощници са Наум Илиев от Битоля, Ефтим Божинов и Дончо Тодоров.

В 1909 година се лекува в София, след което се връща в Македония. На 14 октомври 1909 година се венчава в Кичево за Неда Арсова. Умира след 1918 г.

Битола, 1908ма год.
Фото: “Братя Манаки”


Четата на Трайко Зойката ( мариовски войвода )

Битола, 1908ма год
Фото: “Братя Манаки”

Трайко Вълчев - Зойката е роден в прилепското село Живово, тогава в Османската империя. Семейството му е избито от гръцки андарти. Присъединява се към редовете на ВМОРО и става нелегален четник при Иван Смичков. Заедно с Марко Христов от Витолище убиват селския шпионин Трайко Бегот, а по-късно край Полчище убиват Васил и Мерко от гъркоманската андартска чета на Стоян Цицов. В 1908 година е войвода в Мариово. След Младотурската револция се легализира, но убива един бей и отново става нелегален.

Учители и ученици от Българското основно училище “св. св. Кирил и Методий”

с. Цапари ( битолско )
1909та г.

“...Той Йован Пашата мамо, битолски комита...”

Иван Найдов Димов, Йован или Йон Пашата е български революционер, битолски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.



Димко Сарванов, наречен Димко Могилчето или Димче Могилче, е български революционер, битолски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.


Георги Ацев Сърцето ( в лево ) Наум Йосифов ( в средата ) и Петър Георгиев - Пецо ( в десно ) като нелегални в битолско

Айде пушка пукна, бре джанъм,
Пушка пукна;
Айде пушка пукна, бре джанъм,
От Балкана.
Айде ми го удри, бе джанъм,
Баш юнакот;
Баш юнакот, бре джанъм,
Георги Ацев.
Айде викна юнак, бре джанъмъ,
Та заплака:
- Кой ке носи моята пушка?
- Нек я носи брат ми Петре

Айде пушки пукат, оган горит,
айде, оган горит од Йордана,
море од Йордана Пиперката,
море од Йордана капидана!

Той славен юнак од Козица,
той голем син на Македония!

Айде на Йордана бели бечви,
море бели бечви, бел джамадан,
Йордан ми одит на високо,
пушка ми държит на широко!

Той славен юнак од Козица,
той голем син на Македония!

Море кай що пукнит, се погоди,
айде докай одит - душман бегат,
море найпоекье спахиине,
море спахиине Солунянине!

Той славен юнак од Козица,
той голем син на Македония!

Айде каде одат - аскер водат,
море от страови Йорданови,
айде од Йордана оган горит,
море од Йордана сърце болит!


Харитон Генадиев

Български журналист, лексикограф, преводач, секретар на кабинета на цар Фердинанд I


Рафаел Моше Камхи или войводата Скендербег е български революционер от еврейски произход.

Камхи е роден през 1870 година в Битоля, тогава в Османската империя. Завършва еврейско училище. През 1894 година се запознава с Даме Груев и става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на ремонт на къщата на Камхи по предложение на Груев в нея е направено скривалище за организационните дейци, архива и касата на организацията. В него отсядат през следващите години Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, Пере Тошев, Борис Сарафов и други. По-късно скривалището е разкрито от османските власти и Камхи е арестуван, но после с подкупи е освободен от османците. Обикаля Битолско, Ресенско, Костурско и други. През 1896 г. в Солун е проведен общ конгрес на революционната организация, на който, според спомените на Камхи, присъства и той като битолски делегат. През 1901-1902 година участва в аферата „Мис Стоун“. След взетото решение за вдигане на въстание, Камхи става офицер за връзки между властите в България и революционна Македония. Като търговец той често пътува и това го прави удобен за целта. При тези специални пътувания той се среща с редица български политици, както и с княз Фердинанд I и се запознава с престолонаследника, по-късно български цар Борис III. Покрай тези чести посещения в България, в някои от които участва и брат му Ментеш, двамата са заподозрени и арестувани от османските власти. Впоследствие са интернирани в Дебър. Там те взимат участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Двамата организират кампания за набиране на средства за пострадалите от въстанието сред еврейската общност в Македония. През 1905 година участва на Рилския конгрес на ВМОРО.

През следващия период Рафаел Камхи поддържа най-тесни връзки с дейците от левицата на македонското освободително движение Гьорче Петров и Димо Хаджидимов, като не скрива антипатиите си към дясното крило. След Балканските войни Битоля остава в Сърбия и той се мести в Ксанти, тогава в пределите на България. В края на Първата световна война се включва в т. нар. Временно представителство на бившата ВМОРО. Поради заплахата от новата национална катастрофа за България през 1919 г., се провежда негова среща с тогавашния министър-председател Теодор Теодоров в София. Тогава му е предложено да замине за Солун, където е щабът на Антантата за да отстоява, доколкото е възможно, интересите на България в Македония пред победителите във войната. С разрешението на френския генерал Шарпи той се установява и остава да живее в града след войната. Твърди се, че неофициално продължава да работи за българските интереси в периода между двете световни войни, когато живее в Гърция.

По време на Втората световна война след окупацията на Гърция, Камхи участва в създаването на Българския клуб в Солун. През 1943 година Рафаел Камхи е арестуван със семейството си от германските окупационни части в града, като оттам е трябвало да бъде изпратен в концентрационен лагер в Централна Европа. Със съдействието на български организации като Македонският научен институт, Илинденската организация и с личното застъпничество на председателя на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства генерал Коста Николов, както и на българското правителство в това число и с личното съдействие на Богдан Филов той е освободен. Същевременно брат му, който живее в Битоля, тогава под българска администрация, заедно с близките му там, както и всички негови роднини в контролирания от германците Солун, са депортирани и избити в Треблинка. Една от малкото оцелели е племенницата му Роза Камхи, дъщеря на брат му Ментеш, която след войната се жени за югославския партизанин Бено Русо.

След спасяването си през войната Рафаел Камхи се мести да живее в София, където остава до 1949 година, когато заминава за Израел. След края на войната по настояване на Македонския научен институт и Еврейския научен институт той започва да работи над спомените си в България, но ги завършва през 50-те години след изселването си в Израел. От Тел Авив води продължителна кореспонденция с Еврейския научен институт. Умира в дълбока старост през 1970 година в Тел Авив. Спомените на Рафаел Камхи се съхраняват в Централния държавен архив в т. нар. Еврейска колекция от старопечатни книги и документи, като част от спомените се съхраняват и във фонд № 1932 к.

Издателства „Шалом“ и „Синева“ публикуват събраните спомени и документи на Рафаел Камхи и ги издават със заглавие „Аз, войводата Скендер Бей“ през 2000 година. През 2013 г. спомените му са публикувани повторно под заглавие "Рафаел Камхи: Спомени на един евреин македонски революционер" от „Синева“. И двете издания са съставени от Цочо Билярски.

Нос Камхи в Антарктика е наименуван на Рафаел Камхи.

















Четата на Александър Кошка ( легнал вдесно ) и Щерю Апостолина ( легнал влево ) с Гопеш, 1907ма
Фото: Милтон Манаки

Александър Костов Кошка (на арумънски: Alexandar Coshca) е румънски офицер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Кошка е роден в битолското село Гопеш и по произход е влах. Завършва Румънския лицей в Битоля, а след това учи медицина в румънската столица Букурещ, където организира арумънски комитет за въоръжена борба в Македония заедно с Щерьо Апостолина.


Втората влашка чета на Мучитанов, 1903та г. Отляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (Ioryi Mucitanu) от Крушево, войвода Александър Кошка (Alexandru Coshca) от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (Letsu Nane) от Крушево, в костюм Таки Ляб (Tachu al Leab), Таки Динча (Tachu Dincea) от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (Ioryi Gachu Dodi) от Гопеш, Коле Попстефанов (Kole Pop Stafanov) от Маловище, Милан Сливица от Маловище (Milan Slivitsa), Ванчо Дамаш (Unciu Damash) от Гопеш.

Източник: Държавна агенция „Архиви“


Георги К. Мучитанов или Мучитано, известен като Касапчето или Влашето (на арумънски: Ioryi Mucitano), е революционер от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Мучитанов е роден в 1882 година в Крушево, днес Македония и по народност е влах. Завършва IV клас в румънското училище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е в четата на Гьорче Петров. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в Берско, Негушко и Ениджевардарско. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, Таки Динчя и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на Михаил Хандури от Ливада.

През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от Месимер заедно с Иван Златанов и Михаил Хандури се среща с Телос Агапинос и Антонис Мингас, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно.

След Младотурската революция от юли 1908 година Георги Мучитанов, Алексо Стефанов и Трайко Краля се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и Васил Пуфката убиват през 1909 година Йово Йованович, бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт.

[MegaArgus1]

I thought I'd start a thread on this glorious organisation, important for both Bulgaria and Macedonia. The thread should not be used for competing theories on the origins and politics of VMRO, but to celebrate it's history and impact on Macedonians and Bulgarians. Please post pics, articles etc. regarding VMRO in this thread.



VMRO History

The misrepresentation of VMRO as Bulgarian is not acceptable.
The Bulgarians should have their hands off Macedonia.
There are no theories but misinterpretation by the Bulgarians to suit their twisted minds.

[catgeorge]

The misrepresentation of VMRO as Bulgarian is not acceptable.
The Bulgarians should have their hands off Macedonia.
There are no theories but misinterpretation by the Bulgarians to suit their twisted minds.

Why not? We knew them as Bulgarian, why should we change our history books to please some 1960s creations.

[PAGANE]

The misrepresentation of VMRO as Bulgarian is not acceptable.
The Bulgarians should have their hands off Macedonia.
There are no theories but misinterpretation by the Bulgarians to suit their twisted minds.

Те са българи. ВМРО е българска организация , създадена от българи , която се бори за освобождението на всички етноси, които живеят днес Македония /в пълното геогравско понятие/. Мнението на разни сърбомани не ме интересува.

[MegaArgus1]

Regarding VMRO we are talking about struggle of the Macedonians for freedom.
Bulgarians talk for you not for us.
That is what normal people would do.

[MegaArgus1]

What is unquestionable true is that all below listed fought for Macedonia and nobody else.
How do I know that?
One among them was grand father of my grand father, two on grandmother side and the others were closely related to our family.

Иван Војнески — македонски револуционер од ВМОРО. Роднина на Смиле Војданов Војнески.[14]
Петко Ристов Вељаноски — македонски револуционер од ВМОРО.[14]
Мијајле Василески — македонски револуционер од ВМОРО.[14]
Кузман Крстанов Кузманоски — македонски револуционер од ВМОРО.[15]
Стефан Костески — македонски револуционер од ВМОРО.[15]
Трпе Танев Доневски — македонски револуционер од ВМОРО.[16]
Ристо Тренев Ангелески — македонски револуционер од ВМОРО.[14]
Јонче Андреевски — македонски револуционер од ВМОРО.[14]
Димо Андрески — македонски револуционер од ВМОРО.[14]
Илија Ристов Нически — македонски револуционер од ВМОРО.[17]
Ристо Трајчев Савески — македонски револуционер од ВМОРО.[18]
Вељан Стојанов Сиљаноски — македонски револуционер од ВМОРО.[18]
Божин Стојанов Сиљанов — македонски револуционер од ВМОРО.[18]
Миладин Танески — македонски револуционер од ВМОРО.[18]
Дуко Цветаноски — македонски револуционер од ВМОРО.[19] Grandfather Side
Милош Софрониев Цветкоски — македонски револуционер од ВМОРО.[19]
Смиле Алексов Иваноски — македонски револуционер од ВМОРО.[20]
Никола Илијоски — македонски револуционер од ВМОРО.[20]
Здраве Максимов Илиоски — македонски револуционер од ВМОРО.[20] Grandmother Side
Стојан Максимов Илиоски — македонски револуционер од ВМОРО.[20] Grandmother Side
Герасим Ристески — македонски револуционер од ВМОРО.
Димо Корунов Ристески — македонски револуционер од ВМОРО.[21]
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9B...B8%D1%9A%D0%B5

[MegaArgus1]

Арбиновска битка

На само неколку месеци пред Илинденското востание, односно на 28 март 1903 се одвила битката кај Арбиново. Иистиот ден Дејан Војвода бил во своето родно село Лактиње, потоа со четата заминал во село Врбјани, каде што издал наредба да се избрка од селото полјакот Турчин, а потоа ги учел врбјанци да ракуваат со оружје. Истото тоа го направил и во селото Годивје. Од Годивје тргнал за Арбиново, потоа кога влегол со четата во Арбиново полјакот Турчин ги забележал, селаните и тука му наредиле на Турчинот да си отиде. Тој заминал тогаш за Издеглавје, каде што имало 8 души аскер, и 20 души заптии. Тогаш мудуринот соопштил во блиското муслиманско село Песочани, и со ред по чифлиците каде имало Турци (Слатински Чифлик, Сошани, Оздолени), и се собрале до 100 души башибузук, и илјада души аскер и заптии и ноќта го опколиле селото Арбиново. Во селото Арбиново со Дејан Војвода во тој момент биле: Ташко Арсов, Ламбе Дојчинов, Сандре Џико сите од Охрид, Стојан Караџа од Годивје, Иван Савевски, Дабе Христов и Ѓурчин сите од Слатино, Кочо Иванов од Арбиново, Крсте Димуш од Сливово, Наум Илиев од Издеглавје, и Бимбил и уште двајца браќа од Лактиње. Тие биле отседнати во три-четири куќи кај поистакнати рбинци (арбинци). Опсадата ја откриле во полноќните часови, и се разделиле во групи и се обиделе да се пробијат низ обрачот на аскерот, користејќи ја темнината, тогаш Дејан Војвода отворил оган на аскерот при што паднале неколку Турци, а во тоа време на помош на неговата чета почнале да доаѓаат селани од околните села, од Лактиње 20 души, од Годивје 16, од Врбјани 23, од Сливово 15, од Мраморец 30, од Турје 10. Од кај месноста Солишта собраните сили го нападнале аскерот од западната и северната страна. Од кај источната страна нападнале слатинци. Во меѓувреме и на опколените Турци им дошла помош од околу 200 души башибузук од кај селото Велмеј, борбата станувала неизвесна. И тогаш на македонските чети им пристигнал на помош кичевскиот војвода Арско Мицков со 80 души од околните кичевски села (од Копачка), Турците биле тогаш разбиени и морале да се повлечат, по што победиле четите на ВМОРО. Но неколку дена по оваа битка Турците повторно се вратиле назад и ги запалиле сите села во Дебарца, и забрале 218 селани за Дијарбекир. По овој настан е сниман и филмот Најдолгиот Пат, како и настаната песната „Гори Балкан“.[8]