| Thumbs Up |
| Received: 6,157 Given: 6,705 |
Maybe that's why Dusan was a Serb until recently. Now he's a Bulgar though....Originally Posted by kvarc
| Thumbs Up |
| Received: 1,538 Given: 1,428 |
Try to read my post than just take the maps I posted out of context! Because if you did, you would realize that Cvijic's maps are shit and politically motivated. Stojan and Jovan conspired together to try and Serbianize the mass non-Serbian population of Macedonia but clearly they failed because New Macedonians instead stayed with their newly-founded ethnicity rather than become Serbs! No one wants to be Serbian, poor Stojan and Jovan.
Last edited by poiuytrewq0987; 08-17-2012 at 08:59 AM.
| Thumbs Up |
| Received: 1,538 Given: 1,428 |
Go find a new hobby because slandering posters is certainly not a very productive hobby!
| Thumbs Up |
| Received: 147 Given: 50 |
the second map is not Cvijic, it`s British and it puts a much larger territory populated by Serbs than Cvijic does.Try to read my post than just take the maps I posted out of context! Because if you did, you would realize that Cvijic's maps are shit and politically motivated. Stojan and Jovan conspired together to try and Serbianize the mass non-Serbian population of Macedonia but clearly they failed because New Macedonians instead stayed with their newly-founded ethnicity rather than become Serbs! No one wants to be Serbian, poor Stojan and Jovan.
| Thumbs Up |
| Received: 147 Given: 50 |
then there are these maps alsoPost historical and ethnographic maps of Macedonia.
I will start off with two maps published in the ASIA journal in 1918, The Balkans and the Near East.
Title page
Page 997
Page 999
These maps seems to be based on the map by G. Soteriadis which was also made in 1918, namely this one;
Hellenism in the Near East
__________________________________________________ ___________________________
I like seeing any type of historical maps, so if you have any regarding Macedonia, feel free to post them. Please do not troll this thread with unrelated maps and topics
| Thumbs Up |
| Received: 147 Given: 50 |
or this..... look at Kumanovo
| Thumbs Up |
| Received: 4,090 Given: 4,184 |
Кръстю Лазаров. Революционната дейност в КумановскоЗапочнахме да обикаляме Кумановско, където сръбски чети се бяха вече появили за първи път и беха навлезли в Козячките села откъм Св. Прохор. Ние тогава със сърбите не се гонехме. Те беха които първи изнасилиха екзархистките села.
Наскоро, след сбирката Нунков замина на почивка в България, като за заместник остави Гроздан Башчауша. Това бе към края на 1904 г. и ние с групата започнахме да обикаляме по околията. По това време бе убит легалния работник-ръководител, на име Сотир Попандов, от гр. Куманово. Убит бе в Сърбия, на път за България, където отиваше по организационна работа. Той беше млад човек. Попандов е носел със себе си сумата от 350 - 400 лири. Издаден е бил от сръбския архиерейски наместник в Куманово - поп Ташко, по народност влах, от Крушово. Като се разбра, че поп Ташко, който се беше посърбил е издал работника, градското революционно тело на Куманово поиска от четата да го премахнем. Гроздан отговори, че ще изпрати хора, които да премахнат поп Ташко. После се тегли жребий и на мен се падна тая задача. Предреших се и влезех в Куманово, където престоях доста дълго време. Една безразсъдна постъпка на нашите хора в Куманово, беше дала на поп Ташко възможност да разбере за кроеното му убийство и той беше взел необходимите мерки. Наши безразсъдни лица беха завързали един куршум на къщната му порта, а също така му беха изпратили заплашителни писма. И турците поставиха в неговата къща цело отделение от 10-15 души войници, начело с един чауш, за да го охраняват. И винаги, когато поп Ташко излизаше вън до конака, където отиваше начесто, или пък в църква той винаги биваше съпровождан от 5-6 души аскер - патрул, та трудно беше да се издебне момент да се причака и убие. Сам не вървеше никъде. Той можеше да бъде премахнат, но лицето, което щеше да стреля по него или щеше да падне убито, или пък щеха да го заловят. И така, в очакване на удобен момент аз останах в Куманово около 30 дни. После изпратиха ми за другар още един четник. В Куманово по това време беше дошла и друга чета, а сръбската пропаганда започна вече да напира откъм “Св[ети] Прохор" .И силом навлизаше в селата: Байловци, Арбанашко с Кръстю Търговишки, от Прешовско, който като четник бе с нас. Имаше и други войводи, обаче имената им не мога да си спомня. Имаше един поп сърбоманин, на име Дичо, от с. Старо Нагоричени, който усърдно помагаше на сръбските чети. Техен шеф изглежда да беше някой сръбски офицер.
Нападението на сърбите през 1906-1907 г. не донесе нищо съществено за тях. Те палеха, задигаха стада и пр. Така например, село Ора нападнаха повече от 20 пъти. Нападението вършеха нощно време и задигаха всичко, каквото можеха, и се изтегляха в гората, или планината, като турските потери не ги преследваха, Също така, нападнаха и селото Канарево. Тук, при едно такова нападение убиха известния дедо Никола. Нападнати беха и селата: Свиланци, Челопек, Жегляни - почти всички села, които се беха повърнали. Сръбските чети броеха по 20-30 души. Вьн от това те водеха и много милиция от Прешовско, като ги насърчаваха във взимане на плячка. В селата, които ги приемаха, те заплащаха храната си и не събираха пари за оръжие. Всяка техна чета си имаше касиер. Имаше такъв случай в с. Малотино: явил се цел взвод сръбска войска, заедно с офицерите си, стояли няколко дни и после се изтеглили. Всички били във формите си. Селото е близо до сръбската граница и за една нощ можеше да се стигне до него. Сърбите не ги грозеше никаква опасност - границата бе близо, а и местността бе планинска. В завзетите от тях села обикновено се явяваше сръбски офицер в униформа, който събираше селяните и им държеше слово и след това си отиваше. Това сърбите правеха систематически и го използваха като средство за агитация. След влизането на четата в някое от селата, значи след завземането му, не след дълго ще следва и окръжния войвода, шефът на четите с отделение войници и офицери, ще съберат селяните, ще им държат речи и след това ще се отдръпнат пак в сръбско. През зимата на 1906 -1907 г. така се явяваха сръбските чети пред населението и това нещо естествено, правеше голямо впечатление на населението. Но въпреки всичко, ако четата на Байчев беше се заела с преследването на сърбите, докато те се намираха по балканските села, тя можеше, без много труд и жертви, да парира техното действие още в самото начало, защото борбата щеше да бъде на равна нога. Но какво стана? Сърбите, необезпокоявани от никого навлезеха в полето и тук вече задачата за техното прочистване ставаше по-трудна. Но и на сърбите задачата не бе лесна. Те обикновено нападаха зимно време и веднага се изтеглюваха. В полето това те не можеха да вършат. Сърбите имаха съчувствието на турската официална власт. Годините 1905 -1906 беха за нас години на високо напрежение. Български и сърбомански села, които беха свързани роднински, преустановиха своите взаимни посещения, защото отиде ли някой от селяните, които имаха омъжена дъщеря в сърбоманско село и пр., биваха задържани от сръбските чети и това стана причина да спрат абсолютно всякакви посещения от подобен характер. Преустановени беха също така и общите и междуселски събори, като всичко ставаше по отделно. Това продължи близо две години. После, през 1906-1907 г. сърбите отново завзеха повърналите се села и ги посърбиха. Посърбяването стана силом с палежи и грабежи и пр. Селата: Свиланци, Челопек. Койнци, Канарево и Ора бидоха на нова сметка посърбени и сърбите тук окончателно се затвърдиха; а в селата Облавци и Ругинци те не успеха да влезат. Тези села се намират от към Козяка и до днес си останаха първи българи. Често пъти се случваше селата да приемат и нас и сръбските чети; такъв бе случаят със с. Канарево-улучваше се едновременно и ние да сме отседнали в някоя от махалите на селото, а сръбската чета да е в друга махала на същото село.
През 1906 г. сърбите се опитаха да упражнят натиск и над Куманово. Така те бойкотираха чаршията на Загоричкия и Врански сокаци, като селата, които беха владени от тях вършеха покупките си от тази чаршия.Това положение трая близо две години - до хуриета. За тази цел имаше поставени селяни, които следеха за успешното провеждане на този план. Посърби ли се някой веднага започваха да пазаруват от него. Селяните от сърбоманските села пазаруваха само от сърбомани и пропагандата чрез този си бойкот искаше да посърби целия еснаф в гр. Куманово. Усилията им, обаче, останаха съвършено безрезултатни. Арнаутите, пък, от околните села, по нареждане на своя комитет, наречен Конгра, започнаха да пазаруват само от турски дюкяни. И това обаче не оказа никакво влияние. На нашите търговци - занаятчии не оставаше нищо друго, освен да реагират с предлагане на стоките си на по-ниски цени и, разбира се, това беше най-разумният начин за излизане от това тежко положение. Сърбоманите пък от своя страна, алчни за пари, искаха да се възползват богато от удалия им се случай и обираха селяните, които от пропагандата беха принудени да пазаруват от тях. Тези, които искаха да купуват от българи, вършеха това контрабанда - по скришни кюшета. Нашето революционно градско тело от своя страна нареди да се пращат клиенти от българските села в бойкотираната чаршия. Взимаше наш човек група селяни и ги водеше да пазаруват от някой български търговец, друг заведе друга група селяни, в друг дюкян, и така се поддържаше българският еснаф. Както споменах, това положение продължи до хуриета - от 1906 г. до 1908 г.
През този период ставаха непрекъснати нападения и палежи на селата: Канарево, Степанци, Жегняне, Челопек, Оглавци, Свиланци, Ора и Младо Нагоричане. Тези села през 1906 г. сърбите нападнаха веднаж непрекъснато през цели 14 нощи. Днес, нападнат това село, утре друго и т. н. и турците не ги преследваха, въпреки че имаше много турска войска. Ще дойде потеря, ще разбере за станалото и като им разправят селяните, че сръбски чети са извършили нападението, турците ще дадат съвет на селяните “да се бранят" и си отиде. Всички нападения ставаха с грабеж на едър и дребен добитък, задигане на покъщнина, предимно нови дрехи и чеизи на моми. Всичко задигнато се изкарваше към планината, към горното течение на река Пчиня, в посока на Враня. Дори имаше случаи задигнатият добитък да бъде прекарван във Враня. През тези няколко години задигнатият добитък възлизаше на хилядници. През тези нападения сърбите задигнаха 30-40 глави едър добитък и около 200-300 броя овце, като избиха и 5-6 души селяни. А те дадоха 9 души убити, като турците заловиха и един сръбски четник ранен. Малкото жертви от хора се дължи на обстоятелството, че селяните беха винаги нащрек и очакваха сръбските нападения. През различните нападения сърбите убиха около 20-30 души. Упорстваше ли някой от селяните да се посърби, издебваха случай и го убиваха. Ние, от Наша страна, започнахме да поставяме засади на по-видните сърбомани. Така че, те не смееха да идват на пазар, а беха принудени да обикалят чак през сръбско, Враня, към Прешевско. През 1907 г. граничните села имаха вече достатъчно пушки. Така например, село Младо Нагоричане, което е най-голямото село в Кумановско, разполагаше с повече от 200 пушки, село Облавци - повече от 60 пушки. Сега вече селата взеха защитата си в собствените ръце.
В Кумановско няма големи села. Най-голямото е, както казах вече, с. Младо Нагоричани. То броеше около 400 къщи. Тук имаше около 3-4-ма селски войвода Спиро Георгиев, който минаваше за главен войвода, Зафир Сайтов, Георги Лазаров и Спасов. Като се снабдиха селата с оръжие, те вече не търсеха защитата на околийската чета, а сами се бранеха по-ефикасно и с общи усилия срещу сръбските нападения. Види ли се опасност, всеки грабваше пушката и бранеше селото. Мине ли огънът, или появи ли се аскер, селянинът ставаше отново мирна рая.
Ние редко можехме да се срещнем със сръбските чети, въпреки че се търсехме. На два пъти се срещнахме в с. Ора и един път в с. Беляковци. При една засада ние успехме де убием един сърбин и да нараним друг. Раненият, турците успеха да заловят и така се откри цела афера( вероятно става въпрос за едно сражение, през май 1904 година, когато османските войски, пристигайки на местото на вече станалото сражение, откриха ранен сръбски четник. А в него, бе открит Уставът на “Сръбската четническа организация” – СЧО - б.а.) . Арестуваха много селяни от сърбоманските села. Както казах, със сърбите се срещнахме в с. Беляковци, където им поставихме засада и успехме да заловим един жив, убихме двама, а останалите се разбягаха. Ние не подозирахме, че са били в селото. След като ги открихме те избегаха към сръбската граница, към Козяк. Пак през това време, в с. Ячинци, отсам реката, ударихме на засада друга сръбска чета, която се връщаше от Велешко. Тя наброяваше около 20 души и пътуваше за Сърбия, ударихме яве в с. Ячинци, като убихме 4 души. Сърбоманските чети се движеха предимно през зимните нощи и в една нощ можеха да стигнат от Кумановско до Велешко, чак до село Рудник - Велешко. Като ги ударихме, те спряха вече да слизат надолу и село Кучкарево, което по-рано им даваше прием, сега вече отказа да им дава прием и стана българско.
След Михаил Чаков, за войвода в Кумановско пристигна Шиваров с група от 20 души. Той беше със задача да възвърне селата, които беха станали сърбомански, но не успя. Само селата, които обикаляхме си останаха наши. А пък Шиваров, вместо да обикаля селата, начесто отиваше в Куманово, гдето събираше пари за оръжие. Той бе родом, ако се не лъжа, откъм Тракия, (Чирпан?). Когато отиваше в града, той оставаше четата при мен. Един ден ни откриха в село Челопек-Кумановско. Това стана на 15. XI. 1905 г. Селото бе старо, сърбоманско, като половината бе българско, а другата половина - патриаршисти. После сърбите успеха да посърбят цялото село. Селяните се беха наговорили, когато се яви българска чета да я приемат и укрият, като сърбоманите също щели да сторят при идването на некоя сръбска чета. Така се наговорили селяните, за да се избегнат убийствата. Веднаж, българите от селото съобщават на сърбоманите, че ние се намираме в селото. Последните отиват и ни предават на турците. При завързалото се сражение ние успехме да убием около 16 души турци. После аскерът ни гони чак до Велес. А, махалата, в която бехме открити бе запалена. Сражението започна към обед. То бе доста голямо и от наша страна не падна никой. Шиваров тогава не се случи с нас, а дойде после от града и си замина за България. Беше възникнал конфликт - обвинен бе, че задирял жени, та мисля, че по тоя повод го обезоръжихме и после препратихме в България.
Из околията останахме пак същите, като сега за мой помощник стана Гоце Междуречки, родом от Кукушко, който с мене се движи 6 месеца.
В началото на 1906 г. с чета пристигна Боби Стойчев, а аз заминах на почивка в България, където не бех ходил повече от година и половина. Боби Стойчев, обикаляйки с Панчо Константинов района, биват открити във Ветренския манастир, гдето в завързалото се сражение дават 5-6 души убити и на сутринта се прикриват в с. Новачени, близо до Велес. След сражението Панчо Константинов влиза във Велес, където се укрива, а Боби Стойчев, връщайки се в Кумановско бива наново открит в с. Лугунци, гдето заедно с неколцина другари пада убит. Успява да се спаси едно отделение, което се беше откъснало още при първото сражение, останало при мана-стиря “Св[ети] Йоан". И така се ливидира с четата на Боби Стойчев.
В сражението при Лугунци загинаха 15 души, а успяха да се спасят само 9 души. Боби Стойчев имаше слабост да си попива, и доста начесто се напиваше и не умееше да се предпазва, иначе като войвода той бе добър. Както убийството на Боби Стойчев, така и това на Нунков ме завариха на почивка в България.
Обвиняват Боби Стойчев, че бил дал канал на сръбските чети във Велешко.
Верното е, че той бе сторил това съвсем несъзнателно. Сръбските чети били водени от някой негов четник и Боби Стойчев после се бил досетил и поискал да ги обезоръжи, но една част от тях беше избягала към Поречието, а другата се беше върнала назад (Познавайки хронологията на сръбското четническо навлизане в Македония и по-специално във Велешко, допускам че точно това е въпросната първа сръбска чета, достигнала до Поречьето, начело на която е стоял вече споменатия Глигорие Лямевич-Соколович, чичо на Блаже Конески - б.а.). По канала беха преведени от Даме Мартинов. Групата сърбомани са заминали надолу и се явили при Даме Мартинов, някъде към Башино - село и Даме ги превежда преко Вардара, без да посмее да ги обезоръжи и после, когато са ги подгонили, една част начело с Кръсто Търговищки избегва към сръбската граница. В тая група е имало и един четник, на име Петко, от Старо Нагоричани, и друг, на име Наце, от Велешко, които Стефан Димитров успел да ги залови. Той убива Наце, а Петко, който започнал да плаче, бил изпратен в България, откъдето по-късно се прехвърля в Сърбия, става войвода и започва да се движи в Скопска Църна гора, гдето има на подчинение около 10 села.
След сражението в с. Ячинци бе прекъснат канала за Велешко. В това сражение паднаха 4 души и пленихме доста пушки. Натиснахме селото и то се повърна и стана българско и, ако впоследствие са превеждани сръбски чети, то това е ставало тайно, без наше знание. Това ставаше през 1906 г.- година, през която не влезохме в сражение с никоя сръбска чета, а само нападахме сърбоманските села. Така например, село Довезенци (дало на сръбската въоръжена пропаганда немалко хора, но над всички тях стои вездесъщия в този край Jovan Dovezenski - б.а.) го нападнахме два пъти. Това вършехме в отговор на сръбските нападения по левия бряг на река Пчиня. Борбата със сърбите през тая година се изрази само в нападения върху сърбомански села и поставяне на засади, като със сърбите се срещнахме само в селата: Беляковци, Довезенци, Ячинци и Ора. В последното село паднаха трима милиционери. Сраженията се водеха през нощта.
Непосредствено след избиването на Бобевата чета, аз заминах с група от 7-8 момчета за Кумановско. И през годините 1906 -1907 продължиха нападенията от сръбска страна. Друг войвода в Кумановско освен мене не дойде. През тая година ние не се открихме никъде и до 1908 г. с турците имахме само едно сражение. Бехме открити и то съвсем случайно в Младо Нагоричани, гдето имаше гарнизон. Идват аскери в квартирата, гдето бехме отседнали и предлагат контрабанди тютюн, но виждайки, че вратата е затворена, те се усъмнили и по тоя начин ни откриха.
И през 1908 г. продължихме да обикаляме селата. Не бехме открити никъде.
Тогава в Скопско действаше Васил Аджаларски, в Щипско - Стоян Мишев (тъст на Кире Глигоров - бивш президент на Р.Македония - б.а.), в Кратовско - Йордан Спасов и Запрянов. Преди хуриета там се беше появило някакво разцепление. В планинската област в Кратовско действаше Запрянов. Милан Гюрлуков беше в Св[ети]николско. Хуриета завари за войвода във Велешко Александър Иглата. Всички съвещания и сбирки обикновено ставаха в Кратовско, където се навърташе и Дамян Груев, в качеството си на окръжен скопски войвода.
Точно през време на хуриета сърбите успяха да посърбят село Ругинци. Ожесточената борба помежду ни продължи до хуриета, а след него тя поотслабна. През годините 1906-1907, както споменах вече, аз обикалях моя район и всички български села на брой около 40-45. После се разболях от шарка вариола и се завърнах в България. По пътя срещнах Петко Пенчев и Павел Христов, които през Кратовско и Велешко пътуваха за Битолско. Те беха само двама и се движеха от село на село. Срещнах ги в с. Станиевци. То беше в надвечерието на хуриета. Аз бех с моята чета, денувахме заедно, дадоха своите нареждания и си отпътуваха. Като напуснах района си, за мой заместник оставих Кръсте Талев, от гр. Ресен, когото сърбите убиха при първото си идване в Македония през 1913 г.
Като пристигнах в България, научих, че в Битоля се обявил хуриет. Това чух за първи път от власите овчари на Осогово, които разправяха.че в Битоля бил убит Шемши паша. Но положително нищо не можах да разбера. Едва след няколко дни, когато пристигнах в България, се научих за станалото и през Кюстендил с файтон заминах за Куманово. Моята чета не беше слезла още в града, а кратовската и щипската беха слезли в градовете. Моите четници ме очакваха, за да ги поведа аз към града. Моята чета тогава броеше 6-7 души. Срещнах ги в с. Орашец-Кумановско, откъдето се упътихме за града, гдето бехме сърдечно посрещнати. От България до Куманово пътувах с турски офицери. С мен във файтона за Македония пътуваше и един бивш четник, от с. Тръстеник, на име Мирче. При нашето посрещане от името на гражданството говориха архирейския наместник Давид Ноков, Георги Малински и Монев. Два дни след моето пристигане от България в Куманово влезоха и сръбските чети. Последните беха приветствани от Монев, Думановски и свещеник Давид Ноков. Последният владееше отлично турски език и той бе начело на групата скопяни и кумановци, която отиде в Солун. Свещеник Ноков се беше разболял от радост. След една седмица дойдоха от Сърбия и сръбските чети. Тогава дойдоха Коста Пекянец, Георги Скопянчето, Йован Довезенски и Мицко-”Стариот”.
Цяла седмица през хуриета пихме и ядохме все на турска сметка и после се легализирахме. Като легален аз прекарах от 16 юлий 1908 г. до Коледа 1909 г. На хуриета слезоха и всички чети - качаци, турци, арнаути. Така например, гр. Скопие се беше изпълнил с качаци. Такива беха слезли и в Куманово.
Турците наскоро издадоха закон за безделниците, който целеше нас, защото ние не бехме се заловили още на работа. Турците устроиха на Милан Гюрлуков кюлаф и го тикнаха в затвора. Обвиниха го в убийство. В Кумановско, в с. Станиевци беше станало убийство, та турците пипнаха Гюрлуков и го арестуваха. В Скопие бе убит Васил Аджаларски. Положението, от ден на ден, почна да се влошава. Наскоро, в Куманово, поради насилие от страна на един турчин над българи, се състоя голям митинг. Причината бе следната: един турчин бей поиска да затвори прозорците на околните български къщи, които гледаха в неговия двор. Българите отказаха да сторят това и един ден беят се покачи и започна сам да зазидва прозорците. Това даде повод да се свика митинг, на който взеха участие и сърбоманите. Държаха се речи, а митингът беше предвождай от учителя Ангел Георгиев, който впоследствие трябваше да избяга. Властта привлече под съд някои от гражданите, обаче мен още не беха ме подгонили. Но опасявайки се да не погина в затвора, през една нощ напуснах Куманово и заедно с Кралев избегахме в едно от Кумановските села, гдето по канал дойдохме в България.
През пролетта се захванах наново с четничество. Сега то ставаше при по-трудни условия: турците беха взели по-сериозни мерки. Настъпи обезоръжителната акция и из селата пливна много войска. Годините след хуриета беха трудни за четническото движение. То се водеше по същите приоми. Със сърбите не се гонехме и отношенията ни с тях беха по-смекчени. Наверно, подготовката на Балканския съюз беше оказала своето влияние. В градовете българи и сърби действаха задружно, що се отнасяше до протести пред турската власт. Нападенията между селата беха престанали и беха започнали посещенията на роднини по същите села. Сръбските чети след хуриета беха доста намалели, а сърбоманските села започнаха да се повръщат. През обезоръжителната акция турците успеха да открият част от оръжието. Обезоръжителната акция стана през 1910 г. и после ние пак отново продължихме дейността с оръжието, което не беше открито от турците. Беха останали къде 50, къде 20 пушки, а на някои места имаше и до 100. Като запитвахме селяните, защо са предали пушките, те ни отговаряха, че иначе не било възможно да постъпят. “Когато искахме да побегнем в планината, вие не ни позволявахте това, а като додоха потери, ние предадохме оръжието, защото не ни бе възможно да побегнем." Тези беха отговорите на селяните. После всички предадени на турците пушки беха заплатени от селяните. В някои от селата турците не прибегнаха до побоища. Запитали турците, къде им са пушките, селяните предават известен брой пушки и така спасяват останалата част. Всички пушки беха предадени само от с. Пчиня, като беха успяли да укрият само 3 -- 4 пушки. Поради това, селяните от това село няколко нощи по ред беха спали на открито, спасявайки се да не бъдат нападнати от околните села, затова, че са изменили на клетвата. После жителите на село Пчиня заплатиха пушките. По това време една манлихерова пушка се заплащаше 80 лв. По тоя начин беха събрани около 1800 наполеона, които пари беха използвани едва през 1920 г. за нуждите на новата борба.. Горната сума бе донесена в България от местни търговци, които я беха вложили в една банка. Пушки на селяните не се закупиха.
Нашата дейност се различаваше коренно от тази на пропагандата. Ние, като влезнем в едно село, организираме го и след това разхвърляме налог по 50-100 лири. Това беха парите, които събирахме за купуване на оръжие и всички пушки беха предварително заплащани. Сръбската пропаганда не само, че не взимаше от селяните пари за оръжие, а техният касиер, който винаги съпровождаше сърбоманските чети, плащаше храната и др. на четата. Освен това, при напускане на селото касиерът ще хвърли 3-4 наполеона за почерпка. Влизат в селото и един от първите въпроси е: "Колко ви взеха българите за пушки?" Сърбите раздаваха пушки без пари и докато нашите организационни хора беха ангажирани със своите частни работи, търговия и пр., сърбите разполагаха с платени свои хора. Така например, в гр. Куманово те имаха 5-6 души стари учители и свещеника, които получаваха по 3 наполеона златни месечно. Сърбите пръскаха много пари и това нещо оказваше голямо влияние върху масата. Техни платени агенти в Куманово беха: Миле Цакев, Коле Гребенаров, Харитон Чавдаров, Вукотич, той беше стар сърбин от с. Сеница, Новопазарски сандажак, Орде Драгоманов - който беше единственият еснаф - сръбски агент. Всички горепоменати лица беха сръбски учители и получаваха заплата, имаше и други, но те беха по-главните в града. По видни из селата беха: Трайко Попдимитров, от с. Довезенци, Динчо, пак от същото село, Манасия от село Клечовци, Петко Гръков от новопосърбеното село Кокино, поп Ташко, цинцарин от Крушово, сръбски архиерейски наместник, когото застреляхме в Куманово, беше също техен агент.
Нашата борба със своите финансови тежести, лягаше изключително върху на- селението, нещо което оказваше голямо влияние. От друга страна, трябва да се спомене също, че училищната - просветна пропаганда на сърбите беше доста ефикасна. Те даваха на учениците облекло и закуска. Всичко това бе от значение за борбата. Въпреки, обаче тази голяма пропаганда, сърбите не можаха да отбележат големи успехи. Сърбомани ставаха предимно недоволните от духовната община Например, скарали се за роднински връзки, пречещи за встъпване в брак, или пък разни такси, понеже сърбите не взимаха такива. Ето причините, които накараха някои да станат сърбомани. Семейството на хаджи Зафир Тасев от Куманово стана причина да се посърби друго семейство по такава една маловажна причина.
Ядката на сърбоманите в Куманово е от с. Отля (откъм арнаутлука). Това село брои 200 - 300 къщи и селяните беха избегали в Куманово, като беха образували първата ядка от сърбомани. Повод, за да избегат от селото, беха станали постоянните нападения на албанците. Те беха се преселили в Куманово към 1895 г.
Кръсто Лазаров Иванов е роден през 1881 г. в с. Коню, Кумановско. Първоначално участва в революционното движение в Македония с четите на ВМОРО. От 1901 до 1903 г. е четник в четата на капитан Юрдан Стоянов. Участва в Илинденско - Преображенското въстание като четник в четата на скопския войвода Никола Пушкаров. След въстанието е четник в четите на Михаил Чаков и Коста Нунков в Кумановско. Ст 1905 до 1931 г. е кумановски околийски войвода. Кр. Лазаров участва най-активно в борбата срещу сръбската пропаганда в Кумановско. През септември 1944 година, за да се сломи рязко българофилството в града, той заедно с още четиридесет и няколко души българи, е убит от отряд местни македонски партизани (в случая става дума, за сборна формация рекрутирана от сръбските и шиптарските села в Кумановско), като славния войвода е жив закопан. Спомените му се съхраняват в: ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 130, л. 1-43. Оригинал. Машинопис. Вж. и НБКМ ВИА, кол. 42. а. е. 37, л. 1 - зд
http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...80%D0%BE%D0%B2
Last edited by morski; 08-18-2012 at 10:25 AM.
| Thumbs Up |
| Received: 6,157 Given: 6,705 |
Am I not telling the truth? May be the full truth is better...Ottoman, Torbesh, Greek...what else is there...your old posts are all still here bro...
| Thumbs Up |
| Received: 230 Given: 325 |
''United Macedonia'' from a demographic point of view - Before the population exchange between Greece and Turkey
''Egej-Vardar-Pirin'' or a ''Greater slavic Macedonia with Solun as capital'' was never a political (i mean political borders) or demographic reality.
This is important to know for the Slavic people of F.Y.R.O.M, because they think that ''United Macedonia with Solun as capital with a Macedonian populated region'' was divided in 1912/13.
Lets have a close look at maps, which mention Macedonian Slavs separate from Bulgarians and Serbians
More ethnographical maps of Europe:
https://www.facebook.com/media/set/?...6905779&type=3
https://www.facebook.com/macedoniantruth
Alexandros
| Thumbs Up |
| Received: 230 Given: 325 |
I can not understand what the Slavic people of F.Y.R.O.M see on this maps.
But I can explain what I see.
http://www.acs.ucalgary.ca/~vandersp...s/fullmap2.jpg
I see administrative units of Roman Empire.
http://i198.photobucket.com/albums/a...ncedeMacdo.jpg
I see the region of Macedonia ''DE LA PROVICE DE MACEDOINE''
and the regions
''PROVINCE DE THRACE''
''PROVINCE DE THESSALIE''
''PROVINCE DE EPIRE''
too.
What see the Slavic people of F.Y.R.O.M?
1. I see a multicultural ''modern Macedonia region'' with Macedonian Slavs separate from Bulgarians and Serbians.
This post is interesting for you: http://www.theapricity.com/forum/sho...4&postcount=59
2. I can not understand why you are posting only the ~5% of maps, which are mention Macedonian Slavs separate from Bulgarians and not the ~95% of ethnographical maps, which are showing you as Bulgarians.
Alexandros
There are currently 1 users browsing this thread. (0 members and 1 guests)
Северна Македонија
Posting Permissions
Reply With Quote
Bookmarks