България
0
Dimitar Blagoev, the Macedonian Bulgarian
Българин, родом от Македония
През пролетта на 1881 г., във връзка с допускането му до матуритетен изпит в тогавашната Втора Санктпетербургска гимназия, младият Димитър Благоев пише: „Аз съм българин... Роден съм от православни българи в Македония, в селото Загоричане, Костурски окръг.” [1] Много по-късно, вече на преклонна възраст, в „Кратки бележки из моя живот”, Дядото отново се връща към спомена за родното си село: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове на южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото на голяма равнина, простираща се на юг от селото.” [2]
След Освобождението, вече като ръководител на Социалдемократическата партия и активен общественик, Димитър Благоев следи отблизо положението на българското население, което съгласно решенията на Берлинския конгрес остава в пределите на Османската империя. Веднага след завръщането си от Русия, на 20 април 1885 г., той обнародва във в. „Македонски глас” статия, озаглавена „Балканска федерация и Македония”. Това е първата му публикация в свободна България. След по-малко от два месеца, на 1 юни 1885 г., Благоев публикува втора статия под същото заглавие и в същия вестник. Авторът се вълнува за съдбата на българското население от онези краища на Балканския полуостров, което все още живее в условията на турското робство. Той очертава сложните и противоречиви интереси на големите европейски сили, които се преплитат на Балканите и са главната пречка за бързото и справедливо уреждане на отношенията между балканските народи.
Но дейността на Димитър Благоев в защита на населението от поробените български краища не се ограничава само в областта на публицистиката, колкото обширна и последователна да е тя. Той лично участва при изграждането и в дейността на революционната организация на българите от Македония и Тракия. В продължение на няколко години Благоев е член на настоятелството, а известно време е и председател на учреденото в Пловдив през януари 1895 г. македонско дружество „Утеха”. В „Български исторически архив” на Народната библиотека „Кирил и Методий” се съхраняват протоколите на Шестия извънреден македонски конгрес, състоял се в София от 1 до 5 май 1899 г. [3] В тях се съдържат сведения за участието на Димитър Благоев в неговата работа като редовен делегат, избран от Пловдивското македонско дружество. Документите на точи конгрес са публикувани изцяло през 1981 г. [4]
Изказването на пловдивския делегат пред Шестия извънреден македонски конгрес хвърля обилна светлина върху възгледите му по македонски въпрос. Особено внимание заслужава мисълта на Благоев, изказана пред конгреса — „... нашата революционна организация трябва да прегърне принципите на нашите революционери Л. Каравелов, Ботева, Левски и други с основа освобождението от игото под идеята за основание на Балканския полуостров една република — едни балкански съединени щати.” [5] Следователно според Димитър Благоев в Македония и Одринско, т.е. в онези краища с компактно българско население, които съгласно диктата на Берлинския конгрес са в пределите на Османската империя, стоят за разрешаване същите исторически задачи, каквито българския народ си поставя за разрешаване в епохата на Възраждането. Защото „принципите на нашите революционери Л. Каравелов, Ботева, Левски и др.”, означават преди всичко борба против чуждото робство — за национално освобождение, борба против османската феодална система — за социално освобождение. С други думи — националната независимост и социалният преврат, които на територията на Княжество България идват в резултат от Руско-турската освободителна война, в Македония и Одринско могат да бъдат осъществени по пътя на революционната борба на народа. И в тази борба, наред с другото, трябва да се изгражда единството и доверието между населението от различните националности, населващи тези краища на Балканския полуостров. Единство и доверие — без които е немислимо практическото осъществяване в по-далечна перспектива — „основание на Балканския полуостров една република — едни балкански съединени щати.”
Участието на Димитър Благоев в работата на Шестия извънреден македонски конгрес не носи епизодичен или случаен характер. Дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се отнасят към него с най-искрено уважение. В подкрепа на това твърдение би могло да се посочи не един пример. Достатъчно обаче е да се припомни, че непосредствено преди Шестия конгрес Гъорче Петров предлага на Димитър Благоев да застане начело на Върховни македонски комитет. [6] Гъорче Петров предприема тази стъпка във връзка с идеята на Гоце Делчев и най-близките му сътрудници — по възможност да се революционизира дейността и да се обнови съставът на Върховния комитет. За целта е било нужно да се намери „по-авторитетно лице”, „човек, що-годе с положение в обществото, с известна тежест”. В името на тази идея Гьорче Петров кани „доста настоятелно” Димитър Благоев да оглави Върховния комитет. [7] Както е известно, този опит не успява.
Димитър Благоев страстно защитава Илинденско-Преображенското въстание. Той търси международна подкрепа на народния български протест в Македония и Тракия. Красноречиво доказателство за това са двете му статии, отпечатани през 1903 г. на страниците на издавания от В.И. Ленин руски революционен вестник „Искра”. Първата — под наслов „Македонският въпрос, България и руското правителство” е отпечатана непосредствено преди въстанието, на 1 август 1903 г. В нея Благоев разкрива същността и тежките последици от решенията, които европейските сили приемат през лятото на 1878 г. в Берлин. Защото според него именно решенията на Берлински конгрес пораждат „македонския въпрос” на Балканите. „За България — пише авторът, — македонският въпрос не е нещо ново. Така нареченото у нас „македонско движение”, в което намира израз македонският въпрос, започва в момента, когато бе подписан Берлински договор.” [8] Димитър Благоев има ясна и точна представа за народностния състав на населението от османските владени в Македония и Тракия. Той убедително доказва, че от всички националности, българите там са внушително мнозинство. На този въпрос той се спира обстойно в първата си статия, отпечатана в брой 45 на в. „Искра”. „По такъв начин — четем в тази статия, — в трите споменати „вилаета” (Солунски, Скопски и Битолски, б. а.) се създаде, от една страна, компактно българско население, преобладаваию със своите национални стремежи над другите народностни елементи, обособено и обединено под духовното върховенство на Екзархията; от
друга страна, вътре в Македония се появи младо по-интелигентно поколение, изпълнено с национален революционен дух, което естествено не можеше да остане равнодушен зрител на безразборното положение на нещата в своята родина. Започна вътрешна революционна дейност против турското господство.” [9]
Втората статия — „Отношението на руското правителство към България и македонския въпрос” се появява в дните на разгрома на въстанието, на 15 септември 1903 г. В нея Димитър Благоев съобщава нови данни за грубото потъпкване правата на българското население в Македония. Като напомня, че Българската екзархия „.. е олицетворение на духовното единство на всички българи, олицетворение, тъй да се каже на духовната Санстефанска България”, авторът съобщава, че в Скопие, нарушавайки грубо султанският ферман от 1870 г., с който се прокламира българската църковна независимост, османските власти разрешават за митрополит да бъде назначен не български, а сръбски духовник. „А според султанският ферман — четем в статията, в църковните епархии на Македония се назначават архиереи от онази националност, която е мнозинство в тях. В Ускюбска (Скопска, б. а.) епархия грамадното мнозинство са българи и следователно в нея може да има само български архиерей... Българските патриоти, напротив, основавайки се на фермана, се противопоставиха на това с всички сили.” [10] По-нататък Димитър Благоев пише за жестокия терор, който османските власти упражняват върху българското населени и който е една от най-важните причини за Илинденското въстание. „Но жестокостите — изтъква той, — масовите арести, изтезанията и убийствата на арестуваните по затворите доведоха населението до отчаяние. Животът в Македония стана непоносим. Революционните комитети вече не бяха в състояние да сдържат населението.” [11] Димитър Благоев гневно негодува против турските жестокости над мирното население: „Турция действително извършва сега най-жестоко и поголовно изтребване не на „въстаниците”, а на мирното българско население. Въстаниците в Македония и Одрински вилает, чийто брой според последните официални данни достига 25 000 души, се укрепиха по планините и техните проходи и оттам нападат редовните войски и башибозуците. Но последните не се срещат с тях, не ги преследват, а се занимават изключително с унищожаване на българските села и население... В Монастирския (Битолския, б. а.), Ускюбския, Тесалоникския (Солунския, б. а.а) и Одрински
вилает са сринати до основи 113 села, 40 000 мъже, жени и деца са избити най-зверски и 65 000 души, предимно старци, жени и деца, се крият в планините, нямат подслон и търпят най-ужасни лишения.
Ето как Турция потушава въстанието в Македония и Одринския вилает! И това поголовно жестоко, зверско изтребване на населението, разоряването на селата не само е известно на правителствата на цивилизована Европа, но пряко и открито се поощрява от тях.” [12]
В заключение Димитър Благоев отново се спира на същността на македонския въпрос и пише за онези скрити причини, свързани преди всичко със стремежа на европейските сили към подялба на земите и богатствата на Балканския полуостров. Същността на балканския въпрос, подчертава той, „се заключава в това, кое от европейските правителства да владее Балкански полуостров.” [13]
Книжовното наследство на Димитър Благоев съдържа и други важни проучвания върху основните проблеми, които разкриват съдържанието, развитието и историческата перспектива на националния въпрос на Балканите. И винаги, като червена нишка в тях доминира идеята за общата историческа съдба на балканските народи.
--- English translation ---
In the spring of 1881, in connection with admission to the maturity exam in the then Second St. Petersburg High School, young Dimitar Blagoev wrote: "I am Bulgarian ... I was born of Orthodox Bulgarians in Macedonia, in the village Zagorichane, Kastoria district. " [1] Much later, now of old age, "Short notes throughout my life," Grandfather returns to the memory of his native village " I come from famous Macedonian village Zagorichane, Kastoria. It was great, purely Bulgarian village, situated in the last foothills of the southern spurs of the great mountain massif Vich at the beginning of a large plain extending south from the village. " [2]
After the liberation, now as head of the Social Democratic Party and an active politician, Dimitar Blagoev monitor the situation of the Bulgarian population, which under the decisions of the Congress of Berlin remained within the Ottoman Empire. Immediately after his return from Russia, 20 April 1885, he published in the newspaper "Macedonian Voice" article titled "Balkan Federation and Macedonia." This is his first publication in free Bulgaria. After less than two months on June 1, 1885, published Blagoev second article under that heading in the same newspaper. The author is excited about the fate of the Bulgarian population of those parts of the Balkans, which still lives in conditions of Ottoman rule. It outlines the complex and conflicting interests of the major European powers, which are interwoven in the Balkans and a major obstacle to rapid and fair settlement of relations between the Balkan peoples.
But the activity of Dimitar Blagoev protect the population of enslaved Bulgarian regions is not limited in field of journalism as a comprehensive and consistent it is. He personally participated in the construction and operation of the revolutionary organization of the Bulgarians from Macedonia and Thrace. For several years Blagoev is a member of the board, and some time is also chairman of the established in Plovdiv in January 1895 Macedonian association "Consolation." The "Bulgarian Historical Archive" National Library "Cyril and Methodius" to keep the record of the Sixth Extraordinary Macedonian Congress, held in Sofia from 1 to 5 May 1899 [3] They contain information on the participation of Dimitar Blagoev in its working as a regular delegate chosen by the Plovdiv Macedonian company. Documents of the Tocci Congress are published in full in 1981 [4]
Speaking of Plovdiv delegate to the Sixth Extraordinary Macedonian Congress throws ample light on his views on the Macedonian question. Particular attention is thought Blagoev, speech to Congress - "... our revolutionary organization must embrace the principles of our L.Karavelov revolutionaries, Botev, Levski and other base liberated from the yoke under the idea of the Balkan Peninsula under a republic - one Balkan United States. " [5] Accordingly, Dimitar Blagoev in Macedonia Adrianople, ie in those parts with compact Bulgarian population, which according to the dictates of the Congress of Berlin in the Ottoman Empire, come under the same historical tasks that the Bulgarian people to resolve their places in the Renaissance. Because "the principles of our revolutionary L.Karavelov, Botev, Levski and others." Means first of all struggle against foreign domination - the national liberation struggle against the Ottoman feudal system - for social liberation. In other words - national independence and social revolution which in the territory of the Principality of Bulgaria come as a result of the Russo-Turkish war in Macedonia and Thrace can be achieved in the revolutionary struggle of the people. And in this struggle, among others, must be built unity and confidence between people of different nationalities inhabited these parts of the Balkan Peninsula. Unity and trust - which is inconceivable without the practical implementation in the longer term - "Balkan Peninsula under a republic - one Balkan United States."
Dimitar Blagoev participation in the work of the Sixth Extraordinary Macedonian Congress has not episodic or accidental nature. The activists of the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO) refer to him as the most sincere respect. In support of this claim could not be given an example. Enough, however, be recalled that just before the Sixth Congress Gaorche Petrov, Dimitar Blagoev offers to lead the Supreme Macedonian Committee. [6] Petrov Gaorche take this step in relation to the idea of Gotse Delchev and his closest collaborators - possibly to revolutionize the business and to update the composition of the Supreme Committee. For this purpose it was necessary to find a more "authoritative person", "man, more or less of a position in society, with some weight." In the name of this idea Gyorche Petrov invites "quite strongly" Dimitar Blagoev to head the Supreme Committee. [7] As is known, this attempt failed.
Dimitar Blagoev passionately defended Ilinden Uprising. He is seeking international support for popular protest in Bulgarian Macedonia and Thrace. Eloquent proof of this are his two articles, published in 1903 on pages published by V.I. Russian revolutionary Lenin "Iskra" newspaper. The first - called "Macedonian Question, Bulgaria and the Russian government" is printed just before the uprising on August 1, 1903 Blagoev It reveals the nature and serious consequences of the decisions that the European powers adopted in the summer of 1878 in Berlin. Because according to him, namely the decisions of the Berlin Congress create "Macedonian question" in the Balkans. "For Bulgaria - the author writes, - Macedonian question is not new. The so-called country "Macedonian movement", which finds expression Macedonian question began when the Berlin Treaty was signed. " [8] Dimitar Blagoev a clear and accurate picture of the ethnic composition of the population ruled by the Ottomans in Macedonia and Thrace. He convincingly demonstrates that, of all nationalities, Bulgarians there are an overwhelming majority. At this point he stops extensively in his first article appeared in number 45 of "Iskra". "Thus - read this article - the three mentioned" the province "(Thessaloniki, Skopje and Bitola, b. A.) To create the one hand, compact Bulgarian population preobladavaiyu their national aspirations than other ethnic elements separate and united under the spiritual rule of the Exarchate, by
However, in Macedonia appear more intelligent young generation full of national revolutionary spirit, which naturally could not remain indifferent spectators of the chaotic state of affairs in his homeland. Started internal revolutionary activity against Turkish domination. " [9]
The second article - "The attitude of the Russian Government in Bulgaria and the Macedonian Question" appears in the days of the defeat of the uprising on September 15, 1903 It Dimitar Blagoev reported new data on gross trampling the rights of the Bulgarian population in Macedonia. Recalling that the Bulgarian Exarchate ".. embodies the spiritual unity of all Bulgarians, personification, so to speak of the spiritual San Stefano Bulgaria ", the author reports that in Skopje, breaking roughly Sultan's decree of 1870, which proclaimed the Bulgarian church independence, the Ottoman authorities permitted the Metropolitan not be appointed Bulgarian and Serbian cleric. "And according to the Sultan's firman - read the article in the ecclesiastical parishes of Macedonia appointed prelates of that nationality, which has a majority there. In Uskyubska (Skopje, b. A.) Diocese vast majority are Bulgarians and therefore it can only Bulgarian bishop ... Bulgarian patriots, on the contrary, based on the farm, opposed this with all his strength. " [10] Further, Dimitar Blagoev wrote about violent terror that Ottoman authorities exert on the Bulgarian population and is one of the most important reasons for the Ilinden uprising. "But atrocities - he asserts - mass arrests, torture and murder of prisoners in prison population led to despair. Living in Macedonia became unbearable. Revolutionary committees were no longer able to restrain the population. " [11] Dimitar Blagoev angrily rages against the Turkish atrocities against civilians: "Turkey is now actually done most cruel and indiscriminate destruction not" insurgents "and the peaceful Bulgarian population. The rebels in Macedonia and Edirne Province, whose number, according to recent official figures reaching 25 000 people are strengthened in the mountains and their passes and then attacked the regular troops and the Turks. But they do not meet them, persecute them and dealing exclusively with the destruction of Bulgarian villages and population ... In Monastirska (Monastir, b. A.) Uskyubskiya, Tesalonikskiya (Thessaloniki, b. A.a) and Edirne Province have been razed to the ground 113 villages, 40,000 men, women and children were killed most brutally and 65 000 people, mostly elders, women and children hiding in the mountains, no shelter and endure the worst deprivations.
Here's how Turkey revolt in Macedonia and Adrianople Vilayet! And this cruel indiscriminate, brutal extermination of the population, the ruin of the countryside is not only known to the civilized governments of Europe, but directly and openly promote them. " [12]
Finally, Dimitar Blagoev again focuses on the nature of the Macedonian question and wrote about those hidden reasons related primarily to the desire of European powers to partition the land and the wealth of the Balkan Peninsula. The essence of the Balkan question, he points out, "lies in which of the European governments to rule the Balkans." [13]
Literary heritage of Dimitar Blagoev contains other important studies on the key issues that reveal the content development and historical perspective of the national question in the Balkans. And always, like a red thread in their dominant idea of common history of the Balkan peoples.
http://www.promacedonia.org/dr2/dr2_19.html
Reply With Quote
Originally Posted by MegaArgus1
Северна Македонија
Bookmarks