1
Български и албански историци нищеха в град Струга Охридско-Дебърското въстание
Българската научна историческа мисъл направи първи пробив на територията на днешната република Македония, като взе активно участие в научна конференция в град Струга, посветена на 100 години от Охридско-Дебърското въстание. Във въстанието българи и албанци се вдигат на бунт срещу сръбските окупатори на Вардарска Македония след несправедливия Букурещки договор. За първи път историци от Албания, Косово, република Македония и България в 18 доклада представиха своите тези за причините, избухването, развоя и потушаването на Охридско-Дебърското въстание от месец септември 1913 година, израз на несъгласието на населението от Охрид, Дебър, Струга и многото села наоколо срещу безчинствата на самонастанилата се по тези земи Сърбия.
Доц. д-р Александър Гребенаров, гл. асистент д-р Георги Георгиев и гл. асистент Войн Божинов от Института по исторически изследвания към БАН, както и доц. д-р Димитър Тюлеков от Югозападния университет в Благоевград, и Надя Николаева от Държавна агенция “Архиви” представиха в своите изследвания, подкрепени с исторически документи и факти, българската трактовка на това героично събитие от историята на България и Албания. Професори от университетите в Тетово и Прищина представиха албанската гледна точка, както и от представители на Централните архиви в Скопие и Тирана. В срещата се включи и Лазар Младенов от Българския културен клуб в Скопие.
След конференцията в следобедните часове на 28 септември се състоя Кръгла маса, която се превърна в разгорещена дискусия между учените от Балканските страни. С прожекция на екран българските историци подкрепиха с конкретни документи и снимки позицията си за основната роля на ВМОРО в лицето на войводите Петър Чаулев, Павел Христов, Милан Матов, Христо Атанасов, Нестор Несторов, Антон Шибаков, които в преговори с албански революционери в Елбасан постигат споразумение за общи действия в общо въстание срещу сръбските окупатори. Въстанието избухва като израз на всенародния протест във Вардарска Македония срещу решенията на антибългарския Букурещки мирен договор от 11 август 1913 година.
Професор Халин Пурелку от университета в Тетово и колегите му от университета в Прищина, както и началници от Централните архиви на Скопие и Тирана доста агресивно, но с малко аргументи защитаваха тезата си, налагана от тях десетилетия, че въстанието е изцяло албанско, а само някаква българска чета се е притекла на помощ на албанските въстаници.
„Ние не сме дошли, за да се караме, още малко и ще ни набиете! Дошли сме като историци, за да разменяме своите тези за събития от миналото, касаещо българския и албанските народи. Това е първата среща във взаимната ни история, когато историци се срещат, за да разменят само научни тези, без намеса на политически съображения от днешна гледна точка“, заяви доц. д-р Александър Гребенаров.
Градусът на напрежението свали кметът на град Струга Зинадин Селя, по чиято покана бяха дошли българските учени, който в словото си потвърди, че такива научни конференции и дискусии трябва да продължават да се случват, където да се разменят само научни исторически, но не и политически позиции.
Накрая учените си обещаха срещите да продължат, направиха си и снимка за спомен. На конференцията присъстваха представители на българското Военно министерство и вицеконсулът ни в Битоля.
http://e-79.com/news-67735.html
Bookmarks